Часовникът минава вече два.
На всичките езици е сиеста.
Квадрат от бяла светлина…
“Палацо де Майор” е сякаш песен…
В едно засмяно слънчево лице
ликува младостта на Саламанка.
Площадът всъщност е дете.
И свобода…и лъч…и сянка.
А времето лениво бави ход.
На топлия му камък спят цветята.
Децата на света са тук…край мен.
В ръце. Усмихати и млади.
Забавя крачка сякаш този ден.
И тръпне в топлите очи площадът…
Опиянен от този свят
на камък, слънце, катедрали.
От пролетния дъх на свобода.
На Тормес - от зелените поляни.
Живее в мен един площад.
С Мария - Гомес де Октаво.
Децата на света са тук.
И аз завинаги оставам…
снимка от един площад
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111051202625
Свидетельство о публикации №111051202625
Рецензии