Отдаюсь дождю... По Марии Магдалене Костадиновой

                По мотивам:
                ----------------------
                http://www.stihi.ru/2011/05/10/370
               

…дождь, упавший со сноровкой
милой шалостью весенней…
балансирует походкой
зачарованный циркач…
для него я вся – спасенье…
знаю: он отыщет ловко
все крючочки и подковки
и пробудит светлый плач…

и ловлю порой губами
тот поток влюблённых капель
и наощупь восприму я
тот ко мне наклон  веслом…
и соприкоснёмся лбами
и поймём: не надо плакать,
а в едином поцелуе
слиться Небу с Естеством…


Оригинал:

кротко дъждът
навалял,
пролетно топъл и мил,
мислите ми за теб
разсъблича,
бялото
целува в душата ми,
зноя отмилкротко дъждът
навалял,
пролетно топъл и мил,
мислите ми за теб
разсъблича,
бялото
целува в душата ми,
зноя отмил
в милувка нежна
на обичане...

през дъгата
нечакан дошъл,
по мъжки
излял се върху ми,
със капки любовни
изписва по мен
от шепота
на твоите устни
дочути
най-милите думи...

==============