VIII Международный конкурс. Владо Любенов

ВЛАДО ЛЮБЕНОВ. БОЛГАРИЯ

За мен:
Роден съм на 21 август 1961г. в София. Работя като адвокат.
Моята поезия можете да прочетете в интернет
на адрес:  http://www.vladolubenov.com

*  *  *
КАТО ЛИСТАТА

Владо Любенов

С теб ще слезем в градината речна,
за да седнем на облите камъни.
На върбата под сянката вечна
ще се скриеме, сякаш че няма ни.


Ще се слеем с шума на реката,
и поели надолу по стръмното,
ще пътуваме, като листата,
дълго, дълго, в тъмното...

*
СЛОВНО ЛИСТЬЯ

Владо Любенов

Перевод с болгарского:
Ольга Мальцева-Арзиани
***
Мы с тобою пойдем тихо к речке,
Где на круглых камнях мы устроимся.
И под вербой, в тени ее вечной
Словно нет нас, от взглядов всех скроемся.
*
Мы сольемся с речным шумом нежным,
Поплывем от людской суеты
Словно листья по глади  безбрежной
Долго, долго, среди темноты...
*
Мы с тобою пойдем тихо к речке,
Где на круглых камнях мы устроимся.
И под вербой, в тени ее вечной
Словно нет нас, от взглядов всех скроемся.

*  *  *

ТЪЖНО
 
 
Две-три улични лампи горят
и фасадите с мършави скули са...
Колко тъжно е в малкия град
зиме вечер по главната улица.

Магазините тъмни, потискащи.
Тишината - тунелна на цвят.
И напред да вървиш е безмислено,
и ужасно - да търгнеш назад!
 
*  *  *

СМЪРТ
 
Пак със лоша усмивка се зъби градчето
и мърда със бърни червената нощ,
и пляска ужасно с опашка морето,
и сенки разплъзват по тъмната площ.

И черно-червено се стича небето
и капе на капки по белия хълм,
и звънтят боклукчийските кофи в градчето
сякаш бабичка плаши смъртта със налъм.

Но ще дойде смъртта, та дори и в морето
ужасен да свреш в безнадеждната нощ,
и дори да изплува духът ти, градчето
ще се срути върху ти с угнетяваща мощ!...
 
*  *  *

ПРОЛЕТ В БАЛЧИК
 
Грачат, подскачат и плачат в мъглата
гларуси, къщички и махали.
Капчици ситни разтапят платната
на отънелите бели скали.

И лек и невидим се носи градеца
в най-нежната пролет от своя живот.
И скъсал с морето най-после конеца,
слива се с млечния небосвод...
 
*  *  *

ВЕЧЕР В СТАРИННИЯ ГРАД
 
Самотна катедрала вдига тост.
Със звън разстлания покой поръбва.
И къщите - огромни черни кучета на пост -
захапват залеза със острите си зъби.

И после тишина. Неясен страх.
Неясен страх душата ми затваря.
И аз мечтая пак за кротката тъга
на старите квартали във България.
 
*  *  *

СПИРКИ В МЪГЛАТА
 
Тази нощ падна страшна мъгла,
замириса на сяра, на ад,
и смъртта пак със смътни крила
прелетя над огромния град.

И на спирката с покрив разбит
като черна бесилка в мъгла,
аз увиснах, - самотен, превит,
върху чакащи мъртви тела…
 
*  *  *

НОЩНА СМЯНА
 
В трамвая от покрайнините
във нула четири видях,
как циганите-травестити
се хилят с груб и страшен смях,

как в бяло бледото момиче
със състарените черти
сред празните седалки тича,
опитвайки да полети,

как страшно спи с уста беззъба
мъжът работил цяла нощ,
и как пораства като гъба
в съня му членът като нож,

невидим ватманът на поста,
завъртва ръчката докрай,
и кучетата изпод моста
дерат се с незатихващ лай,

и ужасен и ужасяващ
трамваят спира изведнъж,
и неразбиращ и незнаещ
се стряска зиналият мъж,

момичето с крилете литва
сред нежен хероинов прах,
а циганите-травестити
се хилят с груб и страшен смях…
 
*  *  *

СРЕДНОЩЕН ТРОПОТ
 
В нощта по черните павета
жената чаткаше самотно,
сама на себе си карета,
самата -  впрегнато животно.

Край токчетата й - копита
и черни колела огромни,
подтичваше огромна свита
от грозни кучета бездомни.

Жената чаткаше самотно
със все по-бръз отчаян тропот…
И тъй - красиво и страхотно
препускаше назад животът.

Мъглата като черна каша
измокряше й раменете,
а вълк изправен - кочияша -
жестоко хапеше конете,

дъждовен ситен прах във сиво
замазваше в нощта следите
и виеха жестоко диво
по пътя стъпкани мечтите…
 
*  *  *

НОЩЕН ПЕЙЗАЖ
 
Почти сред полето, съвсем под небето,
в най-крайния грозен квартал,
двама нощни пазачи си търкат лицето
със сняг като с мръсен парцал

край някакво гробище мрачно и черно
над някакъв склад с железа
зимна мъгла се стеле ефимерно
като вълна от бяла коза

и врещят фоерверки със коледен блясък
откъм блока напукан и сив
като мръсна кутия наклонен опасно,
като бомба, натъпкана с взрив

като в някаква смешна и страшна гротеска
тича в преспите гола жена
а червени и бледи в несекваща треска
те мълчат като черни петна

върху сивия, нощния фон на живота
две овчарки се хвърлят със лай
като два озверели отхвърлени скота
и разкъсват пейзажа докрай

и затворени в склада по-страшен от гето,
в най-кошмарния краен квартал,
двама нощни пазачи си търкат лицето
със парчета замръзнала кал…
 
 
 *  *  *


ВЕЧЕРНЯ
 
Калугер с було черно и жилаво тяло,
бие за вечерня старото клепало.

Сенки на монаси тичат в двора шумен,
вее бели власи старият игумен.

След смирени стъпки в черковата стара –
тишина и тръпки, чакащи клисаря.

Духва от баира лек ветрец внезапно,
светва манастира есенно и златно,

с весел звън забива куличката строга,
и денят се слива с вечерта и Бога...
 
*  *  *

ОСОБЕНО НАСТРОЕНИЕ
 
Блестят кубетата, и щъркелът на кръста
ми сочи с клюн - сред белия равнец
копаят гроб за светия отец
двамина селяни, съблечени до кръста.

И дъх на мъжка пот и прясна пръст усещам...
А те дълбаят във земята и сумтят,
и голите им гърбове лъщят
като кубетата на църквата отсреща...
 
 
------------- ---------- --------------- 
 
 
© Владо Любенов, автор
Всички права запазени!
 
 
1. Гражданска лирика

Болгария

Публикация - Вестник „Труд”   
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=473205



ГРАНИЦА
 
Мойта родина е малка лудница,
граничеща със море.
Тичат из нея луди на глутници,
затуй я заключват добре.

Но в някоя нощ по чаршафа ще слезна
от прозореца страшно висок,
и увиснал за миг над кипящата бездна,
ще заплувам навътре – към Бог.

*  *  *

ГРАНИЦЫ

Перевод Юрия Кутенина 
 
Моя Родина немного тревожна
Граница с морем длинна и полна
Беспокойства. Быть может и ложно -
Ведь крепко закрыта от бед всех она.

Но ночью, однажды, по листям сойдет
Свет чистый и светлый... из окон струится.
То путь, что укажет нам Бог и поймет
Любой, - если с Богом - свободен, как птица.

=========================================================


САМОЖЕРТВА
 

Ти имаш дом, народ, родина
и хлебец да се наядеш.
Но нямаш никаква причина –
да се пожертваш и умреш.

Животът сваля свойта летва
и все по-ниско ти летиш.
И нямаш друга саможертва,
освен докрай да се смириш.

*  *  *

Владко Любенов

Перевод с болгарского А.Григорьева

(подстрочник)

САМОПОЖЕРТВОВАНИЕ 
 

Ты имеешь дом, народ, родину

И хлеб себе найдёшь.

Но нет никакой причины-

Собой пожертвовать и умереть.

 

Жизнь сняла свою планку

И всё ниже ты летаешь.

И не имеешь другого самопожертвования ,

Кроме полностью смериться.

 

Владко Любенов

 Свободный перевод  А.Григорьева

САМОПОЖЕРТВОВАНИЕ 

http://www.stihi.ru/2012/04/05/11524

 

Имеешь дом, семью, отчизну,

Где хлеб насущный  свой найдёшь.

 И нет другой причины  в  жизни,               

Ты ради этого  умрёшь .

 

Предел,  поставленный судьбою,             

Его  никак  не одолеть.

Смерившись  с участью такою,

Нам  остаётся лишь  терпеть.

Март 2012г

*  *  *

Самопожертвование

(перевод П.Голубкова)               

 
Имеешь дом, народ, отчизну
И хлеба для себя найдешь.
Нет никаких причин для тризны,
В жертву себя - не принесешь.
 
Жизнь уже клонится к закату,
Всё ниже, ниже твой полёт.
Но жертвой стать, как и когда-то –
Тебя твой разум не зовет.

======  ===  ========  ================






2.Любовна лирика



Публикация - Вестник  „Сега” 
* * *
 
 

Дойде при мен жената на приятел,
във късна, много късна черна нощ.
Навън вилнееше помитащ всичко вятър,
подобно хищник с нечовешка мощ...

Аз спуснах белите красиви щори.
Тя - миглите над черните очи.
И съвестта във нас не проговори...
Бе много по-красиво да мълчи...

И мина цяла вечност... И тогава...
"Вън вятърът..." - тя каза с дрезгав глас.
И мина цяла вечност... И тогава...
"...виновен е..." - довърших тихо аз...

Тя дръпна роклята и страшно чисто гола
изправи се настръхнала в нощта...
А аз седях и плачех сам на стола,
изгубил най-красивата мечта...

*  *  *


ПОСЛЕДНА ДОЗА
 
Животът дари ме с красиви жени, -
неизмислени, цветни… обаче,
все чакам онази, в последните дни,
която над мен ще заплаче…

Ще приема последната доза морфин,
да забравя за болното тяло,
и тогава, през залеза розово-син,
тя ще дойде, облечена в бяло.

Ще погледне дали е системата в ред,
ще разроши ми с пръсти косата,
и ще каже: “Аз знам, ти си онзи поет,
толкоз нежно възпял Красотата…”

Ще повярвам на тази надвесена гръд,
и на пръстите, нежност събрали,
и ще знам, че готов съм да мина отвъд,
ако някой така ме пожали…

“Кажете, какво да напрая за Вас…” -
ще прошепне, преди да заплаче.
“Съблечи се, за миг да те видя в анфас!” -
ще прошепна, изгубен във здрача…

…И тъй копче, след копче, след копче в нощта,
ще разкрива тя своето тяло…
И тъй вкопчил се, вкопчил се в миг красота,
ще остана в живота изцяло!

И ще светят пак в синьо вън двете брези,
като в приказна нежна поема,
и преглътнал най-сладките женски сълзи,
ще изключа аз свойта система…

*  *  *

ЦВЕТАРКАТА
 
Бе магазинът скъп и пищен,
с парфюми, цветове и страст.
И аз почувствах се разнищен
от толкоз много женска власт.
Отвън нахлуваше нощта.
Аз вътре вдъхвах аромата
на умъртвените цветя.
- Иди и затвори вратата! -
ми каза само с поглед тя.
Бе очевидно много смела.
Със много плът. И много грях.
Обърнах бялата табела.
Послушно ключа завъртях.
По пода бе постлан килим,
и музика, дори щурчета.
Навсякъде цветя и грим…
- Зад тебе вляво е ключето
на лампата - да изгасим!… -
Натиснах… Уличната мека
и приглушена светлина,
нахлу красиво и полека
като възбуда на жена…
И зад огромната витрина,
зад кошници, букети, фон,
в средата, в цветната градина,
сред нежна музика и стон
аз дълго учих се с ръцете,
взел лепенки и целофан,
как сам да опаковам двете
най-хубави цветя, без свян.
И там, сред аромати гъсти,
в нощта, на белия тезгях,
неопитните мои пръсти
след втори, трети опит плах
превръщаха във живо чувство
разцъфналата красота…
- Роден си за това изкуство,
разбра ли? - каза тихо тя.
И вече лепнеше нощта…
Край нас танцуваха цветята.
Аз опаковах този миг.
А пръстите й на краката
заспиваха с потръпващ тик.
…Аз взех голям изплетен кош
и сложих мекото й тяло,
и с разточителен разкош
покрих го със цветя изцяло
и само черната коса
искреше нежно в полумрака,
а сред изкуствена роса
измислено щурче изплака…

*  *  *

РИТУАЛ

Публикация - Вестник „Труд”  http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=473205


Тя всяка вечер му мие краката  -
ритуал безпределно красив,
наклонила смирено главата
над легена калаено-сив...

С нежни пръсти по вената синя
тя докосва безмълвния мъж,
като в някаква стара картина
съхранила мига изведнъж.

Той мълчи и я гледа отгоре,
тя не смее да вдигне глава,
той със нея бъзмълвно говори,
тя отвръща с безмълвни слова.

И водата облива нозете,
и ги гали, подканвана с длан,
а стаените дребни предмети
кротко светят на задния план.

И в безкрайния миг на платното  -
ти усещаш с върховна тъга,
как мъжът оценява живота,
който тя сътворява сега...

*  *  *

 
РИТУАЛ

Автор литературного перевода
О. Шаховская (Пономарева)

http://www.stihi.ru/2012/03/26/2615

 

Вечерами она моет ему ноги,

этот ритуал божественно красив,

кротко голову нагнула и не дрогнет

над лоханью оловянной – горделив…

 

Пальцев ласка синей вене отдаётся,

то касания безмолвные богини…

пережитым море-память всколыхнётся,

возвращая раритетную картину.

 

Обожанья полон, взгляд его не тужит,

и опущена супруги голова,

не услышат диалог её и мужа,

он душою чувствует жены слова.

 

Льёт на нОги и, блестя, вода течёт,

чудо красно солнце ярко на закате,

дарит всем предметам тайный светокод,

это для обоих много значит, свято.

И в бескрайний миг на древнем полотне,

утешая грусть и боль,…дарит кто-то шанс, –

Муж с женой плывут в одном челне,

важно для него, что она делает сейчас…

 

*   *   *

(перевод с болгарского Стафидова В.М.) 

 
http://www.stihi.ru/2012/03/12/2379

Моет женщина мужнины ноги
Ритуал беспредельно красив
И смиренно ведёт монологи
Их слезою своей оросив.

Гладит с нежностью синие вены
И безмолвствует любящий муж
Как со старых картин мизансцены
Среди слив, винограда и груш.

Он молчит и устало кивает
И склонилась его голова
И без слов она всё понимает
И нужны ли тут людям слова.

Обливает водой, обливает
И касается нежно рукой
И проблемы с водой утекают
И проблемам пора на покой.

Беспримерный момент для этюда
Потрясает, естественно нас
Это делает женщина чудо
Как его он оценит сейчас.

======  ==========  ==========


За Владо Любенов

http://www.vladolubenov.com/

на руски

http://www.lgz.ru/article/10016/

===============  ======================  =========
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.

VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707

ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!

УСЛОВИЯ КОНКУРСА:

1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)

2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.

3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.

4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.


Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr

Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php


ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:

ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781