Под цъфналите вишни,
с рехавата сянка,
ме връща спомен -
стар рефрен,
накъдрил гиздо цветовете
като перчем на млад ерген.
От сладост цъфнали дървета,
по-розови от момин свян,
на едри цветове прокапват
и пълнят пазвата ми с плам.
Проплаква тихо, като гъдулка,
свирнята на щурец –
а аз, накипрена със цвят от вишна,
съм като булка
и пия с пълни шепи пролет
от чашата на вятъра студен.
Под цъфналите вишни,
с рехавата сянка,
на шарената черга,
все още ври, кипи,
смехът ми – с гълъбите загугукал
и каца по съседните стрехи.
С гълъбите загугукал
© Copyright: Весела Йосифова, 2011
Свидетельство о публикации №111042109684
Свидетельство о публикации №111042109684
Рецензии