Ольга Мальцева-Арзиани Послевоенная дочка майора С

"ПОСЛЕВОЕННАЯ ДОЧКА МАЙОРА"
Ольга Мальцева-Арзиани
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

СЛЕДВОЕННАТА ДЪЩЕРЯ НА МАЙОРА

Те чакаха дете през четиридесет и първа година.
Искаха щерка, мечтаеха за дъщерята.
Щяха да я нарекат Верка, за да носи на майката името.
Но само една нощ оставаше до войната...

Вечерта тя плетеше мънички терлички – очакваме те, дъще.
Краят на юни е, детето ще се роди в средата на годината.
Ще се върне курсантът, ще връхлети обичта му вкъщи.
О, как щастливи ще бъдат тримата!

Ето, носи букет и пада пред нея на колене смирено,
а очите й сини – усмихнати, прекрасни,
сякаш в тези сърдечни мигове е събрана вселената.
Трудно е за думите да опишат голямото щастие.

Пирог от боровинки, компот от ягоди,
печени картофи с примамващ аромат.
Семейна вечеря, погледи ласкави и радостни.
Но утрото ще бъде истински ад...

Почервеня от кръв светът. Жената загина,
а майорът премина през дългия път на войната
и по този дълъг път от родината и към родината
отмъщаваше на врага за неродената си дъщеря и за жена си.

Гара. Пейка. Мръсно момиченце рони сълзици,
приплаква жално сред обществената обител.
Облечено бе като грохнала старица,
но майорът зърна синьото в очите му.

Спря се майорът, а девойката сякаш бе засияла.
Тъжен поглед, даряващ небесна синева и слънчев плам.
Още съвсем мъничка, но вече злото познала.
Помогни й, майоре, та нали си съвсем сам!

Грейна надежда в очите на мъничето,
а в очите на майора се върна времето,
когато бе обичан и когато обичаше,
когато щастието му събираше в себе си вселената.

Аз те чаках, татко. А мама... Убиха я мама.
Как се казвам? Ами казвам се Вера. Ето, спрях да плача.
Хората, които минават тук, ме хранят.
Живея на гробището, в къщичката на пазача.
 
Прегърна майорът синеокото чудо,
а над тях ангелът на съпругата му прелетя...
И закрачиха двамата редом към бъдещето –
майорът и дъщеря му. Те си мечтаеха за дъщеря...

                Превод на български език от руски език: Красимир Георгиев
               
Ольга Мальцева-Арзиани
ПОСЛЕВОЕННАЯ ДОЧКА МАЙОРА...

Жена ждала ребёнка в сорок первом.
Мечтали вместе, что родится дочь.
Хотелось девочку назвать в честь мамы, Верой.
А до войны осталась только ночь.

Она вязала тёплые пинетки,
И муж-курсант вот-вот ворвётся в дом...
Конец июня, дочь родится летом,
Ну как же будут счастливы втроём!!!

Принёс букет и бросил на колени,
В ответ смеются синие глаза.
Душевные, сердечные мгновения,
В словах об этом трудно рассказать.

Пирог с клубникой и компот из ягод.
Картошки жареной манящий аромат.
Семейный ужин, радостные взгляды...
А утром будет настоящий ад!!!

Жена погибла с нерождённой дочкой...
Майор прошёл с боями всю войну.
И долгий путь домой был трудным очень,
Он мстил врагу за дочь и за жену.

Вокзал. Скамейка. Грязная девчушка...
Так горько плачет, просто вся в слезах.
Одета, словно дряхлая старушка.
Майор увидел...синие глаза.

Остановился. Девочка притихла.
Тоскливый взгляд, дарящий неба синь.
Совсем малышка, но познала лихо.
Очнись, майор, ведь ты совсем один!

В глазах малышки светится Надежда.
В глазах майора теплится Любовь.
И засмеялся воин, как и прежде,
И Счастье постучалось в сердце вновь!

Я папу жду. А мамочку убили.
Как звать меня? Так Верочкой зовут.
Живу на кладбище, в сторожке, у могилы.
А кормят проезжающие, тут...

Рыдал майор, девчушку прижимая,
Все понимали: Ангел пролетел...
По жизни рядом двое зашагали.
Майор и дочь. Он очень дочь хотел...