В завоя на света – едно лице,
следа от делнична пътека,
завързала и залеза с въже,
живее кръчмата . До вечност…
И както е в картина на Дали…
с лъчи и порта.
Отзад разкъсаните дни
прибират погледи.
По масите – все същия рояк…
след думи за една Биляна.
Възраждат виното. От мрак…
до крайната октава.
Нататък – някъде след три…
В къщурките над кея,
благословени и добри
( като в едното време)
притихват, сгушили света
в халища и постели,
мъжете от един живот…
На някога живели.
http://ohrid.start.bg/play.php?lid=339449&tv=yt
платно от Охрид
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111031907087
Свидетельство о публикации №111031907087
Рецензии