Далеч от тялото,
където
отдавна светлина
и тъмно правят силуета…
Предимно в снежна утрин,
без небето.
Без неговата дреха – ветровете…
Далеч от тялото…
когато
с лице плашилото пресича
напряко дни
от хоризонта.
И неговата шапка свети.
До късно…
в заснежените полета.
Обхожда сенки
и молитви.
Събира звуците на мрака.
Далече…там – в сместта телесна
от вени, плът, сетивност, песен…
стихът отмива белотата,
напуснала света.
след тебе…
Потъва в нежното жужене
на пролетна пчела или
в пияните очи на мрака,
останали след цветовете.
-----
Навярно там, където есен…
отново в светлина и тъмно…
ще облекат и мене
ветровете.
анатомични бележки
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111031803153
Свидетельство о публикации №111031803153
Рецензии