…И отново,отново,отново –
посред думи за цяр
или болка,
зад големи и малки твари
тъмнината е хвърлила полог.
Под стрелките на гари
и подлези,
с анонимните думи
за подлост
се събуждат гръкляни
и погледи.
От тъга по удавена гордост…
А на утрото с дъх на канела…
и преди да поръчат кафето си,
и преди да доплува небето…
и откъсне от слънцето косъм…
подранили с две чанти чистачки
ще събират от сенките кости.
В самотата на нощния полог…
с анонимните знаци за подлост.
----
И отново, отново, отново…
зад големи и малки твари,
спряла с думи за смърт,
с чаша вино
в нас чертата на път
или синур…
в най- далечната мозъчна гънка
Любовта ще ни пази . В минало…
делнична поема
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111031603869
Свидетельство о публикации №111031603869
Рецензии