Безкрайни …като руски пътища –
еднакви, сухи дни.
Белеят в стрехите.
Преплитат с къшея
откъснати трохи.
А мястото е вечно…белег.
След края на въже.
Убива сенките…от мен. До тебе.
В дактил. И анапест.
Нататък…през тире от погледи.
И сенки - за едни очи…си спомням
сънена бърлогата
на вечерния стих…
----
Съвсем надолу – с парче от камък
( и дъх на къклица)
скърбящи локви
в дъжда рисуват
следи. От сънища…
вечерен пейзаж
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111031302831
Свидетельство о публикации №111031302831
Рецензии