по Иван Динков
Невидимите пръсти на нощта
опипват градския мравуняк.
Следи от сенки…и дела
гасят жарта на юли.
Вдовица в не един живот,
мома след нечий залез,
внезапно пада есента.
В листата на азалии.
В очите сухо…цветен лед.
Обезлюдени думи
повиват любовта на Хикс.
С хартия от локуми.
Като наказано дете
до ъгъла
на сън по вечност,
с неделна кръчма и мъже,
облекли вечерни небета,
живее в стих
с лъжа за лек
една надежда -
че утре ще сме по-добри.
Като се срещнем…
елегия за утрешния ден
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111031002960
Свидетельство о публикации №111031002960
Рецензии