Чайка

Белокрылою чайкой кружась в вышине
В  ожиданьи  любви  новых  встреч,
Я  смеюсь  и  ликую  одна в тишине,
Посылая  призывную  речь.

Ты ко мне прилетишь из-за  синих морей.
Этот  остров  зовётся   "любовь".
И столкнешь черноту даже лет, а не дней.
В тьму  уйдёт  ожидания  боль.

Все полёты вдвоем наяву и во сне
Станут вновь проявленьем чудес -
И невзгодам и всем вопреки на земле -
Волей  Бога  творимых  с  небес.

Черногрудою  чайкой, упав  с  высоты,
Я  - в последнем дыханья глотке -
Всё ж узнаю тебя, в миге смерти лишь ты,
Одиноко  кричащий  беде!!!



*     *     *

Сердечно благодарю за перевод на болгарский язык  ЮЛИЯНУ ДОНЕВУ.

ЧАЙКА

Като чайка белокрила кръжа във висините,
в очакване любовна нова среща.
Ликувам и се смея сама във тишината
и изпращам призиви горещи.

Ти към мен прелиташ през морета сини.
Този остров се зове - „Любов“.
Блъскаш се в тъмата не с дни - със години,
с мрака ще излезе очакваната болка.

Всички двойни полети на яве и на сън,
пак са проявление на чудо.
И въпреки всичките незгоди на земята,
волята си , Бог извърши на небето.

Падна черногръдата чайка от небето,
аз – с последната си глътка въздух,
ще те опозная в мигът ти смъртен само,
самотно в нещастието викащ.