Безлуние е тази нощ.
С внезапен вятър
или сън по мрака…
без сянка,
сякаш без душа,
с коси от пролет
гледа в мен върбата.
Потънаха отминали следи,
Лъчи на дни. И светли звуци.
Останал без посока
и без стих,
аз търсех пътя да науча…
Навярно ще ме навести
Луната в нощната ми къща.
Но всички пътища, уви,
пред прага и самотен
свършват…
А онзи мой…дъждовен път –
от топли дни и звуци…
дано светлее
във съня.
Дано не ме напусне…
И да потеглим…в някой ден.
Натам…
към южните морета.
Без сянка. Или без душа
у мене да е светло.
Да ме потърси пролетта…
с едно момиче бяло.
В коси от нощната върба,
в дъждовното и тяло …аз знам –
ще съм следа. По път.
Намерена от двама…
мартенски етюд
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111030605314
Свидетельство о публикации №111030605314
Рецензии