С вик на птица
идва пролетта.
Облича суетата си
в тополите.
Дъхът на нощната върба
откъсва. И тича с него
боса
из подмолите.
Надолу, в младата вода,
се къпе бавно. И с наслада
отпива ледения мраз
на сънените още капки…
А после прекосява облак.
И рови синьото
с пети протрити.
Лудува в обедния вятър
и мокра, жадна, ненаситна…
кърви – една зелена рана
в очите. С вечерния залез.
-----
По тъмно е копнежна, тиха…
Събира лунен прах
в една пътека.
Там пръстите и още пазят
от твоя смях
потънала монета.
сетивно за пролетта
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111030507222
Свидетельство о публикации №111030507222
Рецензии