Откъснат лист е днес…
И паднал.
В зеленото на две погрешни стъпки.
Лицето му – една резка…или гротеска –
попива дъх
от вечерната тръпка.
Изпъдил медните звънци
от своята бездомна стая,
събужда птиците със вик.
И кръг за полет им чертае…
И без да знае колко е жесток.
И колко е добър насън човекът.
Потъва в лепкавия прах
от празничните дрехи на сърцето.
Той няма собствено лице.
С погребана глава у мен живее.
Ще го познаеш някой ден.
В парцалите си крие песен…
плашило
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111030208236
Свидетельство о публикации №111030208236
Рецензии