молба до тате

Прибери се по светло…
От деня – в своята вечерна къща.
И от стая на стая
подреди в чекмеджета
минутите.
После думите скрий.
И на раклата в пазвата
остави да потънат
следите на твоите сънища.
2
Прибери се по светло –
не замръквай в лика на върбите.
И при лунната сянка не спирай…
Не прекрачвай ти мрака и… никога.
Само дъх е водата без бряг…
И без вятър от билото
преминава през теб.
И изтрива следи. На преминали…
3
Прибери се по светло…
тази нощ ще изгоня от раклата
думите.
Остави есента да жълтее.
Там , където пресича лицето си
пътят.
Аз не знам докога ще живее
водата у мен. Докога ще говори.
Докога ще рисувам със думи
мъглата на спомени.
Но ще зная за теб…
Ще усетя сънят ти
от стръмното
как пресича в мен мрака.
И разпалва очите на въглени…


Прибери се по светло…
Само с миг ни разделя завоят.
И замръкват следи в моето тяло,
нататък…след черното.

------
Прибери се по светло…
В някой ден. Там…от края ни време.
Оцелелите стъпки те чакат.
И питат за тебе.