Тревата може всичко…
Тя всевижда.
И някой ден ще издълбае
в бледото чело
лика на моята
невидима първичност.
Ще бъде страж…от горния ми свят.
Насън през моята съдба
ще преминава –
смълчана и недишаща трева,
покръстила житейската жарава…
2
Зелени стръкове са всички дни.
А зърното под тях – умряло.
Животът все приижда, но уви -
душата в други бряг е спряла.
И там е скитник – без лице.
Без име в своята пустиня.
Причаква облак уморен.
По нечие небе. Без синьо…
3
Денят се ражда от следа.
Или от думите за сбогом.
Все по - еднакви в този час
омраза и любов у мене спорят.
И някога ще поделят зърно.
( Ще бъде след неделната молитва.)
Омраза и любов ще са едно.
Обрасли моята първичност…
есе
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111022402990
Свидетельство о публикации №111022402990
Рецензии