В тази стая,
спрял за малко времето,
сипеят на болката търкаля
каменните късове у мене.
…И подрънкват костите на сенки.
Заливът по тъмно става мигла.
От окото на прощална вечер.
Сипеят е дявол… и не диша.
(В пясък крие обич. Или вечност…)
Времето от тук започва бавно
да се разчленява. Като хидра.
В крайници и кожа…в кръв и звуци
болестта търкаля ешафода,
залепила в мене острието
с кръгове от своята каруца.
“Виа долороза ет пердута”…
(С някой грешник в миналото гледам.)
Капе нощем. Или в чуждо утро.
Сянката ми. С тялото от тебе…
Зная че след три, когато всичко
в нас на късове е разделено…
идва лудостта – по гласни възли.
И хрипти в гръкляните . До песен.
После претопява плът… и плътност.
В малки часове. От мен… до тебе.
Изтънява в каменните късове.
И заспива.
В скута на неделя…
протокол от една наркоза
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111021708598
Свидетельство о публикации №111021708598
Рецензии