Белее
тих,
провинциален
сняг.
В косите ти.
В очите.
И усмивката.
Белее,
сякаш и в нощта.
На хълма есенен
в извивката…
Живее с твоите
ръце
детето в мен. (Или тъгата…)
Унесен от любов ли бях.
(Или годините летяха...)
Не мога да забравя днес -
красиво светеше студената жарава.
А лунната пътека
спря до мен.
И всеки стих докосна бялото…
-------
Безименен тогава.
И без дъх.
Сънувах още
светлото ти име.
Така до мене остаря.
И всички дни облече зима…
зимна соната
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111021606052
Свидетельство о публикации №111021606052
Рецензии