(посветено)
Животът ми – коприна и стомана,
душата ми – разпъвана и галена,
а спомени горят ме със наслада -
утеха, клада, небе, дарени ми от теб.
Сама се чудя как съм оцеляла –
след теб настъпи краят на света.
Живея в пъстрата ливада,
накрая на съня, започващ с теб.
Сълзите ми са каменна грамада
и всеки ден се трупат и растат,
а аз ги нося - щастлив избраник
на любовта, която ти пося у мен.
И скрита зад желязната си броня
от думи и усмивки – копринена тъга,
повтарям си заветните ти думи:
„От коня на съдбата не се скача
особено, когато воинът е сам!”
http://www.youtube.com/watch?v=ITswHbJPHhQ
Коприна и стомана
© Copyright: Весела Йосифова, 2011
Свидетельство о публикации №111021407128
Свидетельство о публикации №111021407128
Рецензии