Изпрати ме по мост, след мен го срути,
реката да може без свян да бушува.
Ако през рамо аз се обърна и загорчи,
да си кажа: “Горчи, но си струва”.
Изпрати ме по огън, след мен угаси
последния въглен, от пепел покълнал.
Ако във мисли по теб така затежи,
да е студено, назад да не тръгна.
Изпрати ме по сняг, след мен да затрупа
всичко зейнало, дето толкоз боли.
Ако не мога да спра сърцето да тупа,
да ме завие бялото и ми прати мечти.
Изпрати ме по нощ, след мен да е тъмно,
последните дири нощта да изтрие.
Ако поискам даже насън да се върна,
да няма пътека през деня да се вие.
Изпрати ме без грях, след мен да е леко,
после смени ключа от вратата,
проветри от парфюма ми и полека
изпрати до мен със писмо тишината.
Изпрати ме без грях
© Copyright: Ани Монева, 2011
Свидетельство о публикации №111021002707
Свидетельство о публикации №111021002707
Рецензии
очарована съм и впечатлена...
стопли душата ми с този прекрасен стих..
почувствах се като някога...
сърдечно те прегръщам,
с обич.
Мария Магдалена Костадинова 29.06.2011 14:21 • Заявить о нарушении
стопли душата ми с този прекрасен стих..
почувствах се като някога...
сърдечно те прегръщам,
с обич.
Мария Магдалена Костадинова 29.06.2011 14:21 • Заявить о нарушении