драсканици

Бъдещето
гледа
от тясната улица
на един следобед.
Чака да размине
Утре и Вчера
в нея...
И Днес това не се случи.
Защото те срещнах, любима!
А утре
ще опитам
да повторя
същите думи...
( графит от вълнолома на едно  душевно
пристанище)

                #

У всеки
рано
или
късно
запява
змията.
Не я оставяй ти
задълго жива...
Смачкай начаса главата!
(Иначе ухапаните
ще ти благодарят.
Докато са живи...)
----------
(графит , намерен у един ухапан)



                #

Първите четири удара на сърцето...и последните.
Първите четири глътки въздух...и последните.
Първите четири такта на любовта...и последните.
Първите четири сезона... и последните.
Ако можеш, продължи – в петия...
Или чакай очите
на последната Лилит
да затворят
твоите...
(графит или мисъл, залутани като чернова
в багажното на крайна гара...)

                #

На лов за лебеди
отивай само с поглед.
От свойта ловна раница
си направи
най-вярното гнездо тогава.
За птици...или прелетни души.
( графит от следите на последния ловец)

                #


И нека злото
спи под камък.
Но зло ли е  змията-
след ухапване...
Послушна е.
И сита тя.
И в пазва
на топло до сърцето
е заспала.
Не я буди… със празни обещания .
( графит от някакъв ухапан…)

                #

Чул по СРС-то
(като всички)
че Луната има свое Слънце,
Лунатикът се запали сам.
От ревност.
В слънцето на Лунната пътека...
И дърветата осъмнаха.
В лунички...
( филм от стара филмотека)

                #
               

Очакването за пролет понякога
е като пожелание от някой
Поетичният гълъб на Хикс
да полети...Или
да бъде улучен
с прашката на Сладководен Поет.
После – инвалид...И цял живот –
само гълъб.
(сложете ”дърво” вместо “поетичен гълъб”
и няма да има очакване-
поне за инвалидност...не е графит)


                #


Обърнал гръб на всички историци,
Поетът съчинява своето време.
Без дати, дни ...
без  вечен календар.
Поетът има собствено летоброене.
И сам на себе си е господар.

P.S.               
Да бъдеш на открито с вятъра,
издухал егото ти… О, тогава
никой вън
не може да те зачертае.
Отвътре
всичките черти
засипва  Вяра.
След пясъка на нечия омраза.
Тъй пак незачертан оставаш...
(графит , оставен от почитател на Шекспир)

                #


Ако Вселената се свие. В точка…
По старият Учител на съдбите
остават да белеят многоточия,
засипани със прах
от тебешира
на някой недоучил
Ангел...
 ( графит , намерен след неделната молитва)

                #

На хвърлей – камък
от Смъртта
изплувах в своето тяло.
На хвърлей- смърт
от Обичта
потънах в нечий камък.
Съдбата търси воден знак
по дневното ни цяло.
На хвърлей - дума е от теб.
Лекува чужда сянка...
( епитафия или графит …)