Морето е една мечта.
И път след нея –
да я стигна.
В детето спи едно море.
А няма в него дъх
от минало.
Разсънена дъга е то –
детето мое
на разсъмване.
Щастливо досънуван сън
в очите,
сухи
преди тръгване...
2
И днес ме премълчава
хляб.
И днес…ще премълчавам.
В хляба.
След кишавия януари
нощта, навярно, е пощада.
А просякът е долу. В мен…
Сред моите очи е седнал.
Припява нещо от Дасен.
Напук
безпаметната вечер.
3
По залък спомен,
по вино…
В случаен ъгъл
от земята.
Морето е едно петно.
И търси пролетния вятър…
пътепис
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111020106472
Свидетельство о публикации №111020106472
Рецензии