Безсънна тишина... И вятър... Мирис на трева.
Със стъпки от роса върви мъжът на моята мечта.
Лицето му е есенно. Очите му – най-кръглата сълза.
Във дланите си стиска следи от дълга самота.
Върви уверено. Тревата скърца - жажда за живот.
До портата ми спира, нагизден като жених.
Прекрасно цял... И мой. С ръкойка от жита.
И аромат на зрели гроздове, наляти с сладост.
Преди до мене да е стигнал, с очи ме люби.
И разлюлява във гърдите ми поляни.
И няма вчера,утре - всичко е сега. Мигът,
събран в походката на моя мъж-мечта, до мене спря.
И тихо влезе Любовта...
Мигът
© Copyright: Весела Йосифова, 2011
Свидетельство о публикации №111011703530
Свидетельство о публикации №111011703530
Рецензии