Он дарил ей рассвет

На востоке пугливый рассвет зарождался, сгоняя луну,
Чей серебряный трепетный след не давал двум влюбленным уснуть.
Нежно сушу ласкал океан, обнимая волной берега,
Томной негой стелился туман по телам в росяных жемчугах.
 
Жгли, касаясь крылом, мотыльки из порхающих жаждущих рук,
Поцелуи бегущей рекой уносили в неведомый круг.
И она открывалась ему, как невинный цветок на заре,
И в безумстве, к нему одному устремлялась в блаженство и грех.

Он был нежен, не зная границ, таял точно туман на губах, 
Страстный танец то в выси, то вниз сквозь несвязные мысли, слова.
Эта вспышка, как яростный взрыв, осушила, повергла, сожгла.
И усталость, и нежность, и крик, и вулкан, осушённый дотла...

Он дарил ей и нежность и свет, и цветок раскрывал лепестки,
Сквозь изломы растраченных лет  проросли молодые ростки...

*


Перевод на болгарский язык Мария Магдалена Костандинова  http://stihi.ru/avtor/mariniki

Той и дари утрото светло...
На изток разсъмване сияйно се зараждаше, прогонвайки луната, чиято сребърна следа не даваше на двама влюбени да заспят. Сякаш океанът милваше сушата, прегръщайки я с вълните си нежни. Нега от топлата вода, през мъглата - бисерна роса по телата. С леки крилца се рееха пеперуди от пърхащите, жадуващи ръце и целувки, и отнасят се по течението на реката в невидим кръг. И тя му се откриваше, като невинно цвете пред зората, и безумно към него единствено се устремяваше в нирвана и грях. Той беше безбрежно нежен, като мед с мляко върху устните, в страстен танц - трепет на ресници и несвързан шепот на слова.
Тази въздишка, като атомен взрив, изсуши всичко, изгори. И умора, и нежност, и вик,
и вулкан, догарящ докрай...
Той и дари утрото светло на изтока, и цветето разтвори листенцата си нежни, през отломките на пропилени години
пораснаха млади филизи...