бягство

 по  Надя Попова

Къщи за събаряне – дните.
Там…при сърцето – отляво.
Има ги – бели, честити…
Има ги – с есенна плява.

Гледам днес –дишат… живеят.
Носи си името всяка.
Денем белеят – с ризите.
Нощем затварят мрака.

В тромби пълнеят. С минало.
Вечер задъхани лягат.
Все се надяват, милите…
да надживеят вярата.

Боже, дали в небесата ни
( или в душите- след празника)…
плуват нагоре – с коремите
делнични думи. С омраза.

Колко много спасители…
Там, при сърцето – отляво.
Къщи за събаряне – дните ми.
Бели, сънувани гари…


Рецензии