Мохнатой радости пушистость...

Ольга Мальцева-Арзиани


МОХНАТОЙ РАДОСТИ ПУШИСТОСТЬ...

Комочек чёрный, всполох рыжий...
Цветок раскрылся в честь твою!
С восторгом вновь тебя я вижу,
Пушистый шмель...Тебя люблю!

Была зима, метель и вьюга,
Ты где-то лето тихо ждал.
И как же рады мы друг другу!
Ты на цветке затрепетал!

Пушистой нежности мохнатость,
Проснулся, чтоб жужжать, гудеть,
Чтобы цветка отведать сладость,
Мохнатый маленький медведь...

Как хочется шмеля погладить,
По спинке тёплой поласкать...
Мохнатый шмель, такая радость!
Тварь Божья...просто Благодать!

Клубочек мягкий чёрной шерсти,
На шубке - праздничный узор.
Зима ушла. Мы снова вместе,
Дарю тебе свой нежный взор.

Мохнатой радости пушистость,
Тобой полна моя душа!
Шмеля я вижу...Божья Милость!

НУ ДО ЧЕГО ЖИЗНЬ ХО-РО-ША!!!

Стихотворение написано после тяжелой онкологической операции,
первая весна после того, как я осталась жива по Воле Божией, по молитвам близких...

http://благовестсамара.рф/-public_page_10550

*  *  *

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


О, РАДОСТ ПУХКАВА, ЛЪЧИСТА...

О, топчице във слънчев полет...
Цветът разкри се в твоя чест!
С възторг аз гледам те отново,
обичам те, пчеличке днес!

А беше зима, сняг и буря,
ти лято чакаше сама.
За радост сме една до друга!
В цвета отново затрептя.

Пчелице, пухкава и нежна,
събУди се, жужиш, бръмчиш,
меда на цветето отвеждаш,
ти, сякаш мЕченце, ръмжиш.

Как искам аз да те погаля,
телцето с ласка да допра...
Пчеличке мила, радост моя!
От Бога пратен благодат!

Ти топчица си мека, черна,
на шубата ми си бижу.
И гледам те с любов безмерна,
отново сме един до друг.

О, радост пухкава, лъчиста,
ти пълниш моята душа!
В пчелата виждам...Божа милост!
И ЖИВА ЗЕМНА КРАСОТА!!!

***
О, тОпчице във слЪнчев пОлет...
ЦветЪт разкрИ се в твОя чЕст!
С възтОрг аз глЕдам те отнОво,
обИчам те, пчелИчке днЕс!

А бЕше зИма, снЯг и бУря,
ти лЯто чАкаше самА.
За рАдост сме еднА до дрУга!
В цветА отнОво затрептЯ.

ПчелИце, пУхкава и нЕжна,
събУди се, жужИш, бръмчИш,
медА на цвЕтето отвЕждаш,
ти, сЯкаш мЕченце, ръмжИш.

Как Искам Аз да те погАля,
телцЕто с лАска да допрА...
ПчелИчке мИла, рАдост мОя!
От БОга прАтен благодАт!

Ти тОпчица си мЕка, чЕрна,
на шУбата ми си бижУ.
И глЕдам те с любОв безмЕрна,
отнОво сме едИн до дрУг.

О, рАдост пУхкава, лъчИста,
ти пЪлниш мОята душА!
В пчЕлата вИждам...БОжа мИлост!
И жИва зЕмна красотА!!!