III Международный конкурс. Стоянка Шопова

ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 28

СТОЯНКА ШОПОВА.

III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
состоится в марте 2011 г.
http://www.stihi.ru/2010/11/25/2854

ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!

ТЕМА: ТВОРЧЕСТВО ПОЭТОВ БОЛГАРИИ.

Вашему вниманию предлагаются
СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ ДЛЯ ПЕРЕВОДА
в период с 1.12.2010 г. по 1 МАРТА 2011 года.

ИСТОРИЯ КОНКУРСА:

I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179

II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ":
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711

ИТОГИ  I  МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158

ИТОГИ  II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984

СТОЯНКА ШОПОВА.

О себе:

Родена в град Пещера. Завършила е психология в СУ "Св.Климент Охридски". В момента е докторант по Организационна психология в същия университет. От 2008г. специализира в областта на Психодрамата. Именно това обучение и най-вече работата в група за трупане на личен опит отключва спонтанността и стимула да излива емоциите си в стихове.

Участвала е в литературни четения в София. Почитател е на т.нар. "улична поезия" - неноминираната, неиздаваната...Обича да се рови в интернет страници, където я открива и чете с удоволствие и трепет...

Перевод Ольги Мальцевой-Арзиани:

Я родилась в городе Пещера. Захончила факультет психологии в Софийском Университете "Климент Охридский". В настоящее время являюсь аспирантом, работаю по тематике "Организационная психология" в этом же университете.
С 2008 г. специализируюсь в области Психодрамы. Именно это обучение, а ещё больше - работа в группе изучения личного опыта исключает спонтанность и стимулирует выливать свои эмоции в стихи.

Принимала участие влитературных чтениях в Софии.
Являюсь почитателем ак называемой "уличной поэзии" - нноминированной, неиздаваемой. Люблю рыться в интернете, находить эту поэзию и читать с удовольствием и трепетом...


ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 28а
СТОЯНКА ШОПОВА.


ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью дословного (подстрочного) перевода:


"Love is all around"

Усещам любовта около себе си -
навсякъде... но не и в мен...
Тайно ровя в избледнелите белези,
пулс и ритъм - полуприглушен...
Ноември е. Лятно-слънчеви петъци...
Мрачен ще бъде и днешния ден...


"Love is all around"
(Любовь повсюду)

Ощущаю любовь возле себя -
повсюду...но не во мне...
Тайно роюсь в побледневших шрамах,
пульс и ритм - полуприглушенные...
Ноябрь. Летне-солнечные пятницы...
Мрачным будет и сегодняшний день...

======================================

ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 28б
СТОЯНКА ШОПОВА


ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью словаря.

Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr

 

АЗ...ТИ...

Аз - безкрайното море...
Ти - изгряващото слънце...
Част от дръзкия пейзаж
на първоюлска утрин...

Шансът да се съберем -
малък като зрънце,
мамещ е като мираж,
като желано чудо...

Пред хората един до друг,
а всъщност тъй далечни...

Копнея твоята прегръдка
и изгрева жадувам вечно...

... когато озаряваш мойта плът
и топлиш ме цял ден...
... а после си отиваш...
Посгряваш друго нечие сърце
и пак при мен пристигаш...

И гледаш ме тъй, отвисоко,
как буйствам и притихвам,
стремяща се да те докосна,
с вълн?те да те стигна...

... И все пак... ако някой ден
настане този миг лелеян
и ти се приближиш към мен,
и двама във едно се слеем...

...какво ли ще ни сполети?
И с нас какво ще стане?...
... Дали с жарта си ще ме пресуш?ш
или от влагата ми ще угаснеш...

Ил? пък ще се преродим
във нещо по-прекрасно?!


КАТО НА СЪН...

Очи затварям и се размечтавам...
... Отново съм дете, на кукли в двора си играя...
... а после съм голяма, вече пети клас! -
първо влюбване, в момче, живеещо до нас...
... Сега пък съм на седемнайсет,
а ухажорите ми - цели двайсет!
Въртя ги, правя номера,
не се замислям докога
ще мога да си позволявам
момчетата така да разигравам...

Уви! Не продължава дълго!
Ненавършила и двадесет и пет
майстора си го намирам...
Нещастна участ, лош късмет,
кармична връзка, орисия?!
Не знам!!! Поуката е налице -
не се замесвай с хора, за тебе неотворили сърце!!!

Зареждат се самотните години
на близане на рани, работа в чужбина...
... и плахи опити отново огъня на любовта да разгоря
в сърцата на мъже, подвластни само на страстта...
И нежен слънчев лъч за кратко -
нaй-чистия Човек, но влюбен в друга - жалко!

... И ето ме, на трийсет и една след някой ден...
Немирното дете събудила във мен...
... Мечтаеща за пътешествия, купони,
странстване из Космоса с балони...
... изяви, представления пред възхитена публика дори...
Разбира се, за без пари! ;-)

... Мечтаеща за свобода,
за две зараснали крила,
политащи навън, в простора,
далеч' от битовизми, дребни хора...
Изцяло устремена към слънцето там, горе,
не сещаща ни жега, нито пък умора...
Където ще ме чака моят Рицар, тъкмо долетял,
облечен в златните си празнични доспехи...
А моят дух, почувствал се отново цял,
най-сетне ще намери истинска утеха!

Ще се завърна от мечтите си тогава,
но не сама, а вече двама!
И, преизпълнени с любов,
ще заживеем истинския си живот!

 
ОГЪН И ЛЕД

В огън студен
своите чувства изгарям...
Път отварям за нова любов...

Ти си пред мен...
Грешки пак ще повтарям...
Да се срещнеш с тях дали си готов?!

Ще харесваш ли пак косата ми буйна,
тайните ? щом разбереш,
скрила спомени сладки за чужди милувки,
галена някога от други мъже...

Ще целуваш ли пак моите пламенни устни,
ако разкъсат те без жал и без страх...
И дали пак ще са тъй сладки и вкусни,
напоени с кръвта ти по тях...

Ще жадуваш ли пак моите топли обятия,
ако с тези две нежни ръце
без да искам, устремена да прегърна душата ти,
задуша те и обсебя със мен...

И ще гледаш ли пак тъй влюбен очите ми,
ако пронижат те със злоба и гняв
и раняват те често със болезнени истини
и лъж?, ... с непоносима тъга...

Ще желаеш ли пак тъй силно моето тяло,
ако разголя пред теб дързостта
да прекрачвам отвъд всички рамки и граници,
отдадена без свян на сластта...

Ще обичаш ли пак безусловно душата ми,
ще се стремиш ли към моето сърце,
ако откриеш, че те еднакво подвластни са
на двете най-силни стихии - огън и лед...

Ще свалиш ли тогава очилата си розови
и ще видиш ли другото ми лице:
коса опетнена, очи зли, устни отровни,
ръце оковаващи, тяло порочно,
душа грешна и студено сърце...

Дали пак ще поискаш да бъда до тебе,
да сме заедно, ден подир ден...
ил? ще избягаш и потърсиш спасение
в нечие друго сърце...

И, ако, все пак, решиш да останеш,
ще бъдеш ли безкрайно щастлив,
когато от мен си и обичан, и мразен...
и това не ще ли те промени...

Ще запазим ли жива тази малка искричка,
разгоряла любовта между нас?!
Или ще угасне от фалшиви игрички
огнено-ледената ни страст?!


 
***

Тежки ноти, клавиши, пиано,
мека, кадифена ръка,
глас с лек цигарен загар,
и силует на жена...
очакваща своя любим
да я открие в нощта,
така желан и неуловим...
май пак ще остане сама...


"ГРОЗНИТЕ ПАТЕНЦА"

Във всеки от нас
грозно патенце дреме,
не знаещо, че...
лебед красив е открай време!

От своите братя, сестри - по-различен,
с глас и походка, за тях непривични,
но много по-нежни, по-чисти и свежи
от патешките им суета и брътвежи!

Как искам прелестта си
още днес да осъзнаем
и в отражението грациозно
себе си да разпознаем!

 
***

Пътувам във влака...
До мене - семейство -
играят на карти...

Бащата мъдрува
над вестник с судоку
и цветни реклами...

Тече им животът -
сив, коловозен,
по релсите носи ги мудно...

Да продължавам ли
и аз да се возя...
или да скачам - се чудя!


ЦВЕТА СИ ЧЕРЕН

Аз също имам нужда да повярвам,
да се отпусна и да грабя с пълни шепи!
Но не от правила наложени, |разбиране" измамно,
|толериране" в доспехи!

Нуждая се да бъда
истински приета и обичана,
заради това, което съм -
такава мрачна, подозрителна,
песимистична и до болка искрена!

Цвета си черен да добавя към дъгата
и тя да не посърне, а да се почувства още по-богата!

 

***

... обувки прашни,
раница, все още стегната,
готови да потеглят пак -
не ми се връща в обикновеността...

... разглеждам снимки и печати -
трофеи от едно пътуване -
ще ги споделя, дори ще се изфукам с тях...

... но спомените си остават лично мои,
емоциите - непокътнати в душата ми,
ще спестя на другите...

Довиждане, моя истинска същност!
Нахлузвам маската, по-прозрачна от всякога,
и се потапям в ежедневието...