Този сняг…този вечерен сняг,
спрял в очите ти
с дневната болка.
Този сняг, между нас навалял…
Между дните ни – улични погледи.
Забрави…забрави този сняг!
Не отивай от мене далече!
Есента е притоплила стих
зад съня ми по летните вечери.
С чаши меко вино. И копнеж
от въздишките на оградите…
В сенки идва.
И в нас…
оживява без памет.
Само крехки кристалчета смърт,
скрили дневните рани…
Знам…за тебе съм болният праг –
всички пътища днес разминавам.
В този вечерен свят, навалял…
като в няма, безлика гара.
Нямам дом. Само стъпки от сняг
в мен отдавна тъй тихо живеят.
Наваля. Наваля есента.
Не отивай далече…
вечерен сняг
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110121404097
Свидетельство о публикации №110121404097
Рецензии