Кукушка

Ольга Мальцева-Арзиани

       Памяти отца.

Брату был всего один год,
А отца на войну призвали.
Он уехал на финский фронт,
И осталась семья в печали...

Молодой, четверть века всего,
Инженер с голубыми глазами.
Проводила жена его,
Оросив новый китель слезами.

Предвоенная тишина
Чью - то бдительность притупила.
А в Карелии шла война...
Боже мой, как давно это было!

Вот отец, маскхалат надев,
Пробирается на опушку.
А на дереве вдалеке
Притаился снайпер - кукушка.

Финн сидел уже час или два,
Выжидая это мгновение,
Вспоминаю отца слова :
"Это был мой второй день рождения!"

Он почувствовал, в снег упал -
Не окрасилась кровью опушка.
Вот когда наш отец узнал,
Что такое охотник - кукушка.

Через много пронзительных лет
Я на свет сквозь все войны явилась!
Брат мой помнит войну. А я - нет...
Просто мама о папе молилась.
-------------------------------------------------



    Ольга Мальцева-Арзиани


    превод: Диана Павлова

    

    Кукувица

    

    В памет на баща ми

    

    Моят брат е бил на година,

    на война призовали баща ни.

    На финландския фронт заминал

    и домът му печален останал.

    

    Млад, на двайсет и пет само,

    синеок инженер дипломиран.

    Със сълзи го изпраща жена му,

    китела нов напоили.

    

    Предвоенната тишина

    нашта бдителност притъпяваше.

    А в Карелия беше война+

    Боже мой, бе отдавна, отдавна!

    

    Маскировка надянал, татко

    към горичката се промъквал.

    На дървото, в далечината

    снайпер-кукувица е замлъкнал.

    

    Чакал вече от час или два

    снайперистът това мигновение.

    Татко казваше после така:

    |Беше моето второ рождение!"

    

    Той усетил, в снега се снижил,

    не обагрил земята с кръв своя.

    Но тогава татко открил

    снайпер-кукувица какво е.

    

    На света след години напрегнати

    съм дошла през войни и неволи.

    Брат ми помни войната. Аз - не+

    Просто мама за татко се молеше.

     Кукувица

(в памет на баща ми)

(авторизированный  перевод Антонины Димитровой)

Брат ми едва бил навършил година,
а татко призовали на война.
На финския фронт да воюва заминал
и домът ни осиротял във тъга.

 На двадесет и пет години само,
млад инженер със сини очи.
На прага го изпращала мама,
оросила шинела му със сълзи.

Предвоенната тишина
 бдителността ни е притъпила.
А в Карелия започнала войната…
Боже мой, как отдавна е било!

И татко с маскировъчна шуба облечен,
се промъквал през пущинака студен.
А в клоните на дърво, недалече
снайперист- кукувица бил притаен.

Финският боец чакал час или два,
и най-после издебнал точния миг…
Спомням си ясно татковите слова:
„Тогава за втори път се родих.”
Той почувствал, че пада в снега
и усетил, че бил е под прицел.
Точно тогава татко разбрал
що е то  снайперист-кукувица.

И след многото страшни години,
се родих сред войни и несгоди.
Брат ми помни войната.А аз  - не.
Просто мама за тате се молеше.

  *  *  *

Перевод с русского языка на болгарский язык:
 
Красимир Георгиев

КУКУВИЦА

В памет на баща ми

Брат ми само годинка бил.
Татко викнали да воюва,
той към финския фронт поел
и домът ни дълго тъгувал...

Млад е бил, четвърт век преживял,
синеок инженер, баща ми.
На раздяла китела му бял
със сълзи оросила жена му.

Предвоенната тишина
мами воинското внимание.
А в Карелия бе война...
Боже мой, бе войната отдавна!

Ето, татко, в наряд този ден,
се промъква през храсталака.
На далечно дърво притаен,
кукувицата-снайпер го чака.

Вече час или два чакал там
този миг търпеливо врагът.
Татко казваше после: „Знам,
преродих се за втори път!”

Той почувствал врага и се скрил,
не обагрил с кръвта си снежеца.
Чак тогава баща ми открил
що за птица – ловец-кукувица.

А след много години в тих ден
мене мама и татко създали!
Брат ми помни войната. Аз – не...
Просто мама над татко е бдяла.
=======================================


*Фото из интернета.