и у себя самой

Когда просеяно сквозь сито
непримиримое со мной,
так угловато-нарочито
приходят мысли по одной.
Вот первая, пока невнятно,
бормочет, но уже мотив
звучит во мне, невероятно...,
ее свободу ощутив.
Уже я дергаю вторую,
как спица нити из клубка,
и у себя самой ворую
стихи. А ты наверняка
прочтешь их позже. Третий лишним
не будет здесь, в черновике,
где спелые, как чувства, вишни
кислят в забытом далеке.

12.12.2010


и само по себе си

Когато е пресято през сито
несъвместимото с мене,
така ъгловато-съзнателно
една по една прииждат мислите.
Ето първата, някак неясно
мърмори, но пък звучи ми
мотивът така невероятно...,
свободата и, усещайки.
Вече придръпвам втората,
както шишът нишка от бримката,
и стихове от себе си самата
взимам. А ти със сигурност
ще ги прочетеш по-късно. Трети излишен
не ще бъде тук, в черновата,
където зрели, като чувства, вишни
киселеят в забравеното далечно.

перевод на болгарский
Марии Магдалены Костадиновой