Търся нещо мое
в мрака по лицата.
Няма те. Не плаках.
(Сита бе душата.)
Нощем храня стъпки,
изранен от есен.
Няма те…И сън ли
бяха твоите песни.
Като сянка тече
и преля водата.
От стреха по залез.
Вечерна…И млада.
…Търся нещо светло
в рамото на мрака.
Пътят в теб да зърна.
За да те дочакам…
белег
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110121107034
Свидетельство о публикации №110121107034
Рецензии