Fur Elise...

Очаквам Коледното чудо...
На обич ми мирише...
Почуква вятърът със нокът
по заскрежените ми чувства.
И грабвам молива изписан.
И скърцат белите ми листи.
А вън припява тишината:
Fur Elise... Fur Elise...
И Чудото пристига като струйка дим,
и пари с обич мойте пръсти,
и става топло, Боже мой...
от мен... от теб...
от бялото на чистите ни помисли...
и ми се пише за любов...
за топъл сняг,
посипал се в косите...
и за пъртината в очите.
А във камината припуква с нежен звук
и аромат на бор и на шишарки:
Fur Elise... Fur Elise...
... и чувам тихите ти стъпки...
отвън, на моя праг са стъпили –
две Коледни звезди разцъфнали...
На обич ми мирише...
Fur Elise... Fur Elise...


Fur Elise...
(подстрочник)

Я жду Рождественского чуда...
Для меня это запах любви...
Ветер стучит когтем
о моих застывших чувствах.
И я хватаю карандаш и пишу.
И мои белые простыни скрипят.
И тишина поет снаружи:
Fur Elise... Fur Elise...
И Чудо приходит, как клуб дыма,
и жарит с любовью мои пальцы,
и становится теплее, Боже мой...
от меня... от тебя...
из белизны наших чистых помыслов...
и я пишу о любви...
для теплого снега,
набрызгал волосы...
и за косоглазие.
А в камине нежным звуком потрескивает
и аромат сосны и сосновых шишек:
Fur Elise... Fur Elise...
... и я слышу твои тихие шаги...
снаружи, на мой порог ступили -
расцвели две пуансеттии*...
Для меня это запах любви...
Fur Elise... Fur Elise...



Пуансеттии* - Рождественские звезды (цветы)