Когато се приготвя
да си тръгна…
Когато ме изпрати тишината,
едно небе ще взема…в пазва.
Една звезда – следа от вярност…
Когато се приготвя да си тръгна…
Отнякъде ще припка вятър,
в сърцето ти ще ме повие.
С коса от есен. В стих от лято…
Ще бъде с мен… насред полето
на някой ден.
До някой спомен…
За да те имам… като тръгна.
Или…когато се приготвя.
Там старостта си
само криех.
От оня камък- присмехулник.
Съня ми да покрива .В сенки.
Загдето исках да те има…
Когато се приготвя…знам ли…
Когато ме погледне тишината.
С вечерното око на твоя залив.
Сред дървения сал… загърбил вятъра.
В тела на лодки…и на риби.
В копнеж за пролет,
в сън по зима…
брегът от рамото ти ,Обич
с една луна ще ме изпрати.
Натам… по новото ми име.
Далече. В сянката на камък…
когато ме изпрати тишината...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110120406299
Свидетельство о публикации №110120406299
Рецензии