III международный конкурс Кръстьо Кръстев
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
ТЕМА: ТВОРЧЕСТВО ПОЭТОВ БОЛГАРИИ.
Вашему вниманию предлагаются
СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ ДЛЯ ПЕРЕВОДА
в период с 1.12.2010 г. по 1 МАРТА 2011 года.
III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
состоится в марте 2011 г.
http://www.stihi.ru/2010/11/25/2854
ИСТОРИЯ КОНКУРСА:
I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ":
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
ИТОГИ I МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158
ИТОГИ II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984
КРЪСТЬО КРЪСТЕВ. БОЛГАРИЯ.
Член Союза болгарских писателей, награждён Орденом "Кирилл и Мефодий" III степени и первым "Золотым пегасом" в Димитровграде. Свои стихи печатает как в центральной, так и в местной печати. Работал в газетах "Хасковская Трибуна", "Димитровградская правда", "Ориент экспресс". Редактор литературного альманаха "Юг" - в г.Хасково, секретарь Клуба Деятелей Культуры - в г.Димитровград.
(ниже Вы можете ознакомиться с творческой биографией автора)
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 21а
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью дословного (подстрочного) перевода:
Поете,
Живя помежду завист и омраза,
оплют от чужди и от ужким свои,
тегобите си ти докрай недоизказа.
А още те облайват злостните копои.
Сега лежиш под мрамор, носиш късна слава,
от строфите ти блика гневен огън,
човекът днешен по-човек ли става,
дали разбрал е твоята тревога.
От походи и преходи пребити
как този век брутален да приучим:
от памтивека любовта е ключът
към дни честити.
ПОЭТ
Дословный перевод Бахмутова Виталия.
Поэт,
Ты жил между завистью и мерзостями,
Оплёванный чужими и своими,
Мучения свои ты до конца не высказал.
А ещё на тебя лают борзые.
Теперь ты лежишь под мрамором, носишь позднюю славу,
От твоих строф блещет гневный огонь,
Человек сегодняшний лучше становится ли,
Понял ли он твои тревоги.
Походами и переходами разбитый,
поймёт ли он, как этот век брутальный (грубый)научить:
Исстари любовь - это ключ
К дням счастливым.
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 21б
КРЪСТЬО КРЪСТЕВ
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью словаря.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
ЗНАМ
Да, знам, че няма да ме чуят и няма да ме прочетат,
но ще си купя кон и сбруя към дълг суров готов за път.
Незнаен воин да си остана, незнаен и като поет,
но аз съм комкан от Балкана, за Ботев четник съм приет.
Ще мина през Европа тръсом и прав на белия си кон,
да опресня свястта им къса, че Българин е Симеон,
че песен българска се носи достойно в Космоса висок+
А нас разстрелват новините, гнетят ни мечешки лица,
че падат повече убити, а гукат мъничко деца.
Но знам, че идат други нрави и аз живея със кураж,
България ще се възправи по-силна и висока дваж.
И ние възродили нея, и възродени за живот
пак "Мила родино" ще пеем: деца, жени, мъже, народ.
("комкан" - пречестен.)
***
На времето от пропастта бездънна
любовен стон в душите наши кънна
и възкреси прабългарската памет,
възпя достойнство, дълг и корен, знаме.
И от високо той предупреждава:
Земята българска не се продава!
Ще се надигнат костите сърдити
на нашите бащи и на дедите,
погинали край Ахелой и Драва:
Земята българска не се продава!
МЪЛЧАНИЕ
Мълчанието си кому да дам -
довчерашно, доднешно, досегашно,
от гибел то е два пъти по-страшно -
смрадлива смесица от страх и срам.
Да, то е лесно: Ще речем - позор!
А спомените вече са излишни -
мълчахме подло. И - сами. И - в хор.
Или шептяхме по ъглите скришно.
Чак днеска вече думите са лесни,
от леснотия ме полазва мраз.
Хем искаме да си останем честни,
но и еднакви с другите край нас.
Светът сега приемаме двуцветно -
на сажди и памук си го делим.
Останалото е словесен дим.
А багрите кой може да пресметне
в един живот делим и неделим.
И пак нелек
за малкия човек.
СЕДЕМ БАГРИ
Във ден от седем багри осиян,
слънцето към заник се склони.
Вечер затъка на своя стан
черни кърпи, бели пелени.
Ние с теб не знаехме това,
а дъждът ни беше цар и Бог.
Всяка нощ ни викаше трева,
пила от любовно биле сок.
Опипом върви дъждът по мрак,
хлопа на прозорци и врати.
Той мечтае да порасне в сняг,
людския ни път да освети.
Кръстьо Кръстев е роден на 18 октомври 1935 г. в с. Длъгнево, Димитровградска община. Завършил е ТИХ “Асен Златаров” – Димитровград. Работил е в Химическия комбинат, в. “Хасковска трибуна”, в. “Димитровградска правда”, в. “Общински вестник”, в. “Ориент експрес”. Редактор в литературния алманах “Юг” – Хасково, секретар е на КДК – Димитровград. Член на Съюза на българските писатели. Носител е на Орден “Кирил и Методий” ІІІ степен и на първия “Златен пегас” в Димитровград. Печата свои стихове в централния и местен печат.
Издал е книгите със стихове: “Викай ме по име” /1976/, “Среднощен сняг” /1989/, “Есенна любов” /1994/, “Отвъден знак” /1997/, “Щурци глухонеми” /1999/, “Глухарчета” /2003/, “Душа безпризорна” /2003/, “Светулков сняг” /2005/, “ Късна голгота“ /2010/. През 2005 г. излиза “Кръстьо Кръстев на 70 години. Биобиблиография” (съставител Румяна Стефанова).
Свидетельство о публикации №110113009833