III международный конкурс Дочка Станчева

ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 16

ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!

ТЕМА: ТВОРЧЕСТВО ПОЭТОВ БОЛГАРИИ.

Вашему вниманию предлагаются
СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ ДЛЯ ПЕРЕВОДА
в период с 1.12.2010 г. по 1 МАРТА 2011 года.

III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
состоится в марте 2011 г.
http://www.stihi.ru/2010/11/25/2854

ИСТОРИЯ КОНКУРСА:

I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179

II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ":
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711

ИТОГИ  I  МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158

ИТОГИ  II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984

ДОЧКА СТАНЧЕВА. БОЛГАРИЯ.

Дочка Станчева живее и работи в родния си град Габрово. Майка на две деца. Пише стихове от края на 70-те години, част от които е публикувала в регионалните вестници и алманах „Зорница”. Има издадени две поетични книги „Обич, искам те цяла” – 2007 г. и „Отвъд съня да те прегърна” – 2008 г. Член на Съюза на независимите български писатели.

Перевод Ольги Мальцевой-Арзиани:

Дочка Станчева живёт и работает в своём родном городе Габрово. У неё - двое детей.
Пишет стихи с конца семидесятых, часть которых опубликованы в религиозных газетах и альманахе "Зорница". Издала два поэтических сборника "Любовь, хочу всю тебя" - 2007 г.
и "За пределами сна тебя обнять" - 2008г. Член Союза независимых болгарских писателей.

Примечание переводчика:
Ну кто не слышал о Габрово??? О кошке, которой отрезают хвост, чтобы меньше тепла уходило из дома, когда её выпускают гулять, о якобы скупых габровцах, о Долине Роз...
Розовое масло, варенье из лепестков розы...Болгария...Милая сердцу Болгария!


ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 16а


ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью дословного (подстрочного) перевода:


***

Покрай пъстри дворове.

на лятото в края

те вървят и говорят...

Аз не чувам,не зная

за какво им е думата!

Нито питам. Обаче

виждам мократа шума

как във тъмното плаче...

И разкъсва се здрача -

между двамата тича!

Те във тъмното крачат

и така се обичат,

че дори и луната

там пред тях коленичи.

22.11.2010г.

 

***

Дословный перевод  Бахмутова Виталия:

Около пёстрых дворов.

В конце лета

Они идут и говорят+

Я не слышу, не знаю,

О чём...

Даже не спрашиваю.  Однако...

Я вижу мокрый лес

Как в темноте плачет+

И растворяются сумерки -

Между  влюблёнными они бегут!

Двое в темноте шагают

И так они любят друг друга,

Что даже и луна

Там перед ними становится на колени.

 
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 16б
ДОЧКА СТАНЧЕВА


ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью словаря.

Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr


***

Не ме успокои сънят!

Звучеше някак виртуално

извън закона на света -

една мелодия прощална!

 
Извън закона на света

с дланта си нереално топла,

но по закона на плътта

погалих бялата ти рокля!

 
И стана чудо изведнъж -

всред милион червени рози,

под плисналия зимен дъжд

целунах стъпките ти боси!

20.11.2010

 

***

Измислих си ръце, преди съня,

които да прегърнат тишината,

устни върху устни, две тела.

и аз - съвсем реална - по средата!

 
Измислих си и смях върху криле...

Неутешима беше тишината...

Една жена покоят й отне

и настани в сърцето й тъгата.

 
Постилам днес пред нея бял покров,

преди вън зимата да ни покрие...

О, тишина на моята любов,

във себе си на топло ще те скрия!

21.11.2010г.

 
* * *

Гората без молба ни приюти.

През нея път отдавна е направен.

По него призори ще минеш ти,

когато ден очите си отваря.

 
По него призори ще минеш ти.

На тънкия завой в мъгла облечен,

дъхът ми твоя дъх ще приюти

и тоя свят ще стане по-човечен.

 
Земята в миг ще спре да се върти,

когато над гората слезе вечер

и твоя дъх дъха ми приюти

на тънкия завой в мъгла облечен!

 
* * *

Като вик, като стон, като порив на птица

хуква моята мисъл към теб.

През бесилка минава, през вража зеница,

дъжд я пресича, трън я боде.

Тъмни хули я гонят и до голо събличат

тази моя мисъл по теб.

Зад решетки я слагат. Пак обаче изтича

тази моя мисъл за теб.

За да дойде при мене, каквато я искам -

в косите с люляков мед...

От омраза, от завист, от умора пречистена

е мисълта ми за теб.

 

* * *

Очакване за светлина

пробуди моите завеси.

Под камъка изби трева

и те потърси. Но къде си?

 
Запомних: под дървета - смях -

една търкулната надежда,

на прага ми - две стъпки. В тях

дъждът косите си изцежда...

 
Очакване за светлина

разкъса тънките завеси.

При слънцето на гости бях.

За тебе питах. Но къде си?

 
* * *

Колко пъти назад се обръщах

към църковния дом!

Един просяк с пастенце до кръста

там си беше намерил подслон,

А пред него в паничка с монети

се огледа набързо небето

и в очите му сини засвети

от моето |вчера" детето...

            Много пъти назад се обърнах...

Под дъжд от монети - звезди -

оня просяк без думи прегърнах

пред църковните бели врати.