Ще си тръгна полека
оттука –
от лозници, пътеки и къщи.
През една мимолетна есен
ще измоля аз
моето завръщане...
Зад безликия ръб
на пейзажа
като в приказка
спират минутите.
Само градският Хамлет
обажда
накъде да летят
пеперуди…
Или нощният луд
се протяга –
с пръсти някак
да стигне Словото.
…После думите падат отвесно.
Над телата.
Подобно камъни.
Очертават ни-
рамки от вяра.
Или в зимните
чужди пъртини
в нови стъпки убиват
бялото…
Зад димящата плът
на живота
като в пара светът прохожда...
само миг преди моето начало.
От телата на нощните спомени.
-----
Валяло е…
По мен е ровила неделята.
Из джобовете.
В зимното палто.
Остатъците лято да намери…или
да ме покрие паметта.
За нечии отминали недели…
Валяло е…преди да се родя.
преди раждане
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110113003235
Свидетельство о публикации №110113003235
Рецензии