Ако някога завърна се от пътища далечни
морен, кален и отчаян от света,
загубил вяра във човека,
ще почукам пак на твоята врата –
за да изляза пълен
с нови сили и надежди.
Ще ми отвориш ти
и само зърнал твоя поглед,
ще забравя в миг мъки и неволи.
Усмивката ти срещна ли пък –
ще полетя окрилен
в нови битки и тревоги.
И ще тръгна пак на път…
Една усмивка в мрака ще ме води.
Един поглед ще ме стопля във нощта.
Една любов ще ми пречи да сгреша,
колкото и тежки да са
новите тегоби.
Напред ще вървя или ще падна – загинал,
но не изменил на своите мечти,
на твоята любов
и на пътя,
завещан от този,
който си е веч отминал.
Когато тихо падне вечерта
© Copyright: Емил Миланов, 2010
Свидетельство о публикации №110112901089
Свидетельство о публикации №110112901089
Рецензии