Обича те
макар да знае ,
че ти си вятърът студен.
И скрита, ослепяла есен
намята земния и ден.
А някъде,
за път готови,
размахват жерави криле.
И в плясъка им
ще умира
до късно
нейното лице...
Там ти,
бездомен
като камък…
по – сив от обедния дъжд,
ще пазиш стъпките им леки.
В неокосена, късна ръж…
(Как всичко,
всичко е погълнал
снегът, изтръпнал между нас…
Посипва болката. В косите .
И побеляваме . На глас ...)
п.с.
Обича те,
макар да знае –
живееш в чуждото сърце.
Но скрито
(с ослепяла песен)
намята земния си ден…
A някъде,
отвъд чертата
на детските и брегове,
отвъд затихналите гари…
там - с пясъчните ветрове…
очите и, за път готови,
пресичат
жеравите.
В теб…
жерави
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110112403277
Свидетельство о публикации №110112403277
Рецензии