Случайна любов

Тази моя любов – необятна, широка... Този извор горещ...
Пак изригна по никое време... Изгори ме дълбоко.
Връхлетя ме внезапно – без да пита и без да се моли...
Ураган... Торнадо... Завъртя ми ума. Не, направо го срути.
На ухо ми прошепна. Да летя... Да горя... Като феникс.
Да съм сляпа къртица... Да изроня и страха, и тъгата...
Да си сложа най-новата рокля, с деколтето до пъпа.
Със усмивка ципа й да смъкна... Зад мен крачи мъж...
Диша тежко и гледа цинично... Да го направя на луд.
Нека сам си говори... В грамада от погледи да го превърна...

Тази моя душа – поумняла и грешна – в миг отвори очи
и във смерч се превърна... Заискряха светкавици бесни...
И от кожата ми като змия се измъкна... Засъска...
Яростно... Безобразно... И страстно... До кръв се откъсна...
Връхлетя върху нас... Като дъжд. Във пустиня...
И в очите му влага разсипа... И превърна го в мъж,
който тича... безсилен... щастлив... и прекрасен.
И горещ като слънце през юли. За мен...

Аз я исках тази любов – без вятър попътен –
заблудена... случайна... мокра от страст...
Глуха... и сляпа... Само с капчици дъжд по телата.
Съживила у мене жената... Изгорила мъжа като факла.


Случайная любовь

(Подстрочник)

Эта моя любовь – широкая, огромная... Этот горячий источник...
Снова вспыхнула... Глубоко обожглая.
Набросилась на меня внезапно - не спрашивая и не молясь...
Ураган... Торнадо... Мой разум кружится. Нет, он просто рухнул.
Прощептал мне на ухо... Летать... Сгореть... Как феникс...
Быть слепым кротом... Вызывать и страх, и печаль...
Надеть самое новое платья, с вырезом до пупка...
С улыбкой дернуть застежку... За мной идет муж...
Тяжело дышит и смотрит цинично... Сведу его с ума...
Пуст он говорит сам со собой... Превратит его в кучу взглядов...

Эта моя душа – грешная, мудрейшая – вмиг открыла глаза,
В смерчь превратилась... Сверкали вспышки яростных молний...
И из моей кожи, как змея, выскользнулась... Зашипала...
Яростно... Безобразно... И страстно... До крови...
Обрушилась на нас... Как дождь. В пустыне...
И в глаза его вложила разлив... И превратила его в мужа,
который бежит... бессилен... счастлив... и чудесен.
И жаркий, как июльское солнце. Обо мне...

Я хотела эту любовь - без встречного ветра -
обманутая... случайная... вся в страсти...
Глухая... слепая... Только с каплями дождя на телах.
Оживила во мне женщину... Сожгла мужчину, как факел.