Ты никогда мне не напишешь...

Ты никогда мне не напишешь…
И не обратишься  в никуда,
Мой голос больше не услышишь,
Мигнет далекая звезда…

Ты никогда мне не напишешь…
И только мысли почтальон,
Отправит без конверта выше,
А  небо  расшифрует сон…

Ты никогда мне не напишешь…
Все догадаюсь и прочту,
Вот слышу, милая как дышишь,
Не рядом, где-то  за версту…

Ты никогда мне не напишешь…
Любви прошедшей  в жизни  нет,
Да при желании отыщешь
И вспомнишь, получив ответ…


Автор Геннадий  Сивак.
8  ноября 2010 года.

Ти никога не ще ми напишеш...

Ти никога не ще ми напишеш,
и не ще се обърнеш към мене пак,
гласът ми повече няма да чуеш,
премигва далечна звезда...

Ти никога не ще ми напишеш...
И само мислите ти пак пощальонът
ще отправи без клеймо към мен
А ще разшифрова само небето сънят....

Ти никога не ще ми напишеш...
за всичко се досещам и ще прочета,
ето, чувам, мила, как дишаш,
не си до мен, а там, някъде далеч...

Ти никога не ще ми напишеш...
любов отминала в живота просто няма,
да при желание ще откриеш,
и ще си спомниш, отговора получила...


Перевела на болгарский язык,
Мария Костадинова.
8 ноября 20-10 года.
г.Пловдив. Болгария.


Рецензии
На это произведение написано 6 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.