Вечер шепчет. Вариации

Иногда интересно узнать, что твоё произведение переводится на другие языки



Вечер грезил рассветом,
Солнце закат творило.
Время - читать поэтам,
То, что для сердца мило.

Сумрак съедал размеры,
Формы и чёткость линий.
Скорость и чувство меры,
Стойкий височный иней.

Пламя костра вздыхало,
В лица бросая тени.
Сердцу надежды мало,
Сердце не терпит лени.

В углях,в золе картошка,
Будешь? Вот половина.
Вилки не нужно, ложки,
Дую, сейчас остынет.

Мякоть под чёрной коркой,
Белая. Пахнет дымом.
Вечер нам шепчет: «Горько»
Всё для тебя, любимой.

Английский вариант:

The evening whispers

Evening dreams of the morning
The sun puts out the day               
The hearts of the poets are burning
With the incentive ray.

Shapes are blurred with twilight,
Contrast of lines is lost
Speed and the measure of right-
Merged with heating frost.

The bonfire flame is sighing,
Shadowing our faces.
The hopes of the heart are dying -
The heart hates lazy traces.

Here’re some baked potatoes.
Here is a half. Behold!
No need in spoons and plates
Take them, they are getting cold.

The pulp under black rind glimmers,
Has a puff of smoke and is whitening
“Now a kiss!” the evening whispers
All this is for you, my darling.

Болгарский вариант:

Картофена нежност
/по Дождимир Ливнев/

Вечерта мечтаеше за Разсвета...
Слънцето Залез твореше...
Време, да се четат поетите,
всичко, що мило ти беше...

Мракът изяжда размерите,
формите, ярките линии.
Скорост. Чувства премерени.
Небето - в очите ти, сините...

Пламък над огън въздиша...
Хвърлят се сенки в лицата...
Сърцето Надеждата пише...
За перото се хваща Душата...

В жарта, в пепелта са картофите.
Искаш, ли? На половината!
Виличка не трябва за строфите...
Духам... Сега ще изстине...

Мекост, под черна коричка...
Бяло е !!! Чисто е !!! Има я !!!
Вечерта ми шепне, че всичко,
всичко за теб е, любима...