Пристигне ли отвън
дъждът,
замръкналият в мене просяк
потъва в дневните си мисли.
С подгизнали от кал обувки.
В листа пред себе си
се взира.
И срича битието там. По буква.
От крайния перон пресипнал,
дъхът му топли пеперуди.
Чакалнята е нощ от зима.
И, свит на две до своя ъгъл,
отпуска някъде дълбоко
ръце и памет…по хастара
на падналите си джобове.
2
Засипе ли мъгла отвън…
и въздухът потъне в жълтото,
вечерният човек у мен
проклина есента. По тъмно.
И в тъмното рисува.Тебе…
В лица, преминали отдавна.
Ръка за обич търси мракът му.
Да бъде в нищото белязан…
3
Дори когато мине
край смъртта си,
усетил ,че палачът се приготвя,
самотният човек го поздравява.
И в този миг под брадвата
спокойно
той за душата му се моли…
Възкръснал в третата неделя,
при мене пратеник се връща-
търколил камък. С лишеи
раната покрил…
От хвърлената в други прашка.
вечерен триптих
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110102606340
Свидетельство о публикации №110102606340
Рецензии