Пресъхва светлината…и потъва
в зелената недишаща вода
на лятото примамливият блясък.
Тъй близо в мен е залезът,
вълните нощем…есенният пясък…
Замират в сенки
дневните души
на влюбени
или самотни птици.
Дори нощта, забравила халат,
е тъжна, зъзнеща старица…
Разлъчени са всички светове,
в които светлото живее.
Забравата е плевел. И расте.
И гаснат удушени цветовете.
Върти се вятърът проклет.
И точи зъб на слепите прозорци.
Циклопът в мен,
навил въже,
очаква късни богомолци…
Бордюрът храчи лепкавата кал.
И делнично потъва светлината.
До сивото на дневната печал
по минало в душите лято…
есенни минори
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110102502794
Свидетельство о публикации №110102502794
Рецензии