Прикоснись

Прикоснись к моим иссушенным губам,
нерастраченную нежность всю отдам,
вопреки запретам той февральской стужи.
Словно воздуха живительный глоток,
розе алой каждый чуткий лепесток,
нескончаемым фантазиям ты нужен.

Прикоснись же к облакам, к душе моей.
Затрепещет наше чувство – воробей
и взлетит на засыпающие крыши.
Пусть летят снежинки головою вниз,
только в сны мои, возлюбленный, вернись.
Там, надеюсь, нас с тобою Бог услышит.

24.10.2010


Докосни се

Докосни се до сухите ми устни,
съхранената си нежност цяла ще отдам,
въпреки на февруари студените забрани.
Като на въздуха живителната глътка,
на розата алена всяко нежно листо,
на несвършващите се фантазии нужен си.

Докосни се до душата ми, до облаците сиви.
Ще затрепти нашето чувство - като врабци
над покривите заспиващи ще излети.
Нека над главите ни летят снежинки,
само ти, мой любими в сънищата се върни.
Там, надявам се, Бог да чуе и двама ни.

перевод на болгарский
Марии Магдалены Костадиновой