по Георги Спасов
Докато диша денят ми
и пътеките в себе си
с лека ръка разминавам,
аз живея в браздата след утре
и измислям лице
за детето у мене,
което се лута…
От години живея,
а пък само в завои ме посреща
тази сива неделна мъгла
на изстинали вечерни свещи.
Свършват в нечии дни
моите думи от минало,
а не зная дали съм живял…
Или само умирал.
Цял живот мъкна
своята шепа вода
срещу сушата…
аз, крадецът на вятър,
който вечер мечтите си суши.
И, забравил клепсидрата в себе си
нощем да капе,
ближа капките сол
от очите на някое лято…
размисли на един шут
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110102202709
Свидетельство о публикации №110102202709
Рецензии