Где кровь рябин ноябрьским ядом

Рябин коралловые низки,
мы в путь отправимся не близкий
надежд высокой эстакадой,
где пропитаемся любовью
насквозь, как простыни прохладой.
И желтой прессы пустословью
да не поверит  вечер зимний.
Пусть станет прошлое взаимней,
согрев романтикою пледа
томительное ожиданье.
Я знаю – это есть победа
и снисхожденье мирозданья
к отчаявшимся двум влюбленным.
Столицам многомиллионным,
тем безразличным и жестоким,
вы вряд ли будете доступны,
любовной лирики потоки.
А в памяти притоком Стугны,
по плавным берегам журчащей,
та мысль одна приходит чаще,
что увлекаюсь лишь тобою
и фраз парящим звукорядом…
Теченья бурной Леты стою,
где кровь рябин ноябрьским ядом.

12.10.2010


При кръвта на офиката с ноемрийски яд

На офиката кораловите нанизи,
на път ще се отправим ние не близък
на надеждите по високата естакада,
където ще се пропием със любов
напълно, като постеля с прохлада.
И на жълтата преса с пустословието
зимната ни вечер да не повярва.
Нека миналото стане взаимно,
сгрявайки с романтика на одеялото
копнежното очакване.
Зная – това ще е победата
и снисхождението на вселената
към отчайващи се двама влюбени.
За столицата многомилионна,
с лица така безразлични и жестоки
едва ли вие ще бъдете достъпни
потоци на лириката любовна.
А в памет на притока Стугна,
по плавните брегове ромоняща
онази мисъл сама идва често,
че ще се отдам на теб само
и на фразата с летящия звукоред...
На течението на бурната Лета стоя,
при кръвта на офиката с ноемврийски яд.

перевод на болгарский
Мария Магдалена Костадинова