и в обозримое когда-то
Но листья падают в траву
и превращаются в иное,
а ветер непрестанно ноет,
метелицу к себе зовет.
И, зная это наперед,
коплю досужее терпенье…
А будущее поколенье
и не старается понять…
Пусть реки повернутся вспять,
я устою пред блеском злата
и в обозримое когда-то
словами нежными войду,
тебе оставив борозду.
5.10.2010
И в обозримото някога
Без тебе все още живея...
Но падат листата в тревата
и в друго превръщат се,
а вятърът непрестанно вее,
вихрушката при себе си зове.
И, зная това от преди,
складирам щом мога търпение...
А бъдещето поколение
не се и старае да разбере...
Нека се връщат обратно реките,
ще устоя на златото пред блясъка
и в обозримото някога
с думи нежни ще пристъпя
оставяйки за теб бразда.
перевод на болгарский
Марии Магдалены Костадиновой
Свидетельство о публикации №110100501817
Без тебе все още живея...
Но падат листата в тревата
и в друго превръщат се,
а вятърът непрестанно вее,
вихрушката при себе си зове.
И, зная това от преди,
складирам щом мога търпение...
А бъдещето поколение
не се и старае да разбере...
Нека се връщат обратно реките,
ще устоя на златото пред блясъка
и в обозримото някога
с думи нежни ще пристъпя
оставяйки за теб бразда.
* * *
Лена милая...великолепно твое стихотворение...
рада тебе, была сюда с удовольствием...сердечно обнимаю.
Мария Магдалена Костадинова 07.10.2010 13:14 Заявить о нарушении