И какво, че ти си трънче под нокът,
твойта обич не може да ми тежи,
тя не става за временна болка,
нито за грим над две лъжливи очи.
И какво, че ти си горещият огън,
той не пари, а топло ме сгрява,
да плача ми казва, когато не мога,
когато зимувам – с мене остава.
И какво, че ти си кладенец в суша,
пия от него – по-жадна оставам,
като капка във мен щом се сгушиш,
на нощта тишината пристава.
И какво, че ти си стих недописан,
думите свършват, когато рисувам,
да чувам ми стига до мене, че дишаш,
нищо до теб, че с луната будувам.
И какво, че не знаеш за тебе какво съм,
можеш навсякъде да ме откриеш.
До мен да достигнеш все си на косъм.
На глътки, по-малко, по-сладко ще пиеш.
И какво...
© Copyright: Ани Монева, 2010
Свидетельство о публикации №110100108030
Свидетельство о публикации №110100108030
Рецензии
Я -русская, слова понятны мне только по их напеву, но удивительно ... звучная напевность стирает грань между осмысливанием слов и остается только МЕЛОДИЯ, чарующая мелодия стиха, которая льётся как вода в ручье своей чистотой и её просто хочется пить... мелкими глоточками...
Алла Лямзина 04.11.2010 16:43 • Заявить о нарушении
Алла Лямзина 04.11.2010 16:43 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 3 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.