За малко се откраднах от живота
и скрих се в себе си с надежда,
че час поне, ще дишам със охота,
пречистен въздух, без брътвежи.
Но върли кучета, машина тежка,
надушиха ме в първата минута
и в схватка бясна, нечовешка,
парчета ръфаха във битка люта.
Но не от мен, разкъсваха душата,
на хиляди, измислени парчета
и всяко грабеше, решило, че съдбата,
е то самото… гадни псета.
Надраха я, парченце малко,
едва успях за себе си да скрия,
искрата в мен остана, жалко,
че бесните за нищото се бият.
Сега ги гледам, станали са вълци
и здраво стискат плячката пред себе,
парчетата душа са вече мъртви,
а истинската си остана в мене.
Откраднат - украденный
© Copyright: Петко Илиев, 2010
Свидетельство о публикации №110093007754
Свидетельство о публикации №110093007754
Рецензии
