где прозе мы так бесполезны
застынет на первом снегу.
И верую, непобедимо,
что вечно любить я могу.
Что вечно… Не нужно отсрочки.
К чему неизбежное ждать?!
В стихах эти краткие.точки -
намеков твоих благодать.
Намеков на краешек бездны
написанных кем-то стихов,
где прозе мы так бесполезны,
как Богу наш список грехов.
29.09.2010
Където на прозата сме така безполезни...
Като капки кръв, калината
ще замръзне в първия сняг.
И вярвам, непобедимо,
че мога вечно да обичам аз.
Вечно...Не е нужна отстрочка.
Защо неизбежното да се чака?!
В стихове тези кратки точки -
са намек на твоята благодат.
От намеци на края на бездната
са написаните някому стихове,
където на прозата сме безполезни,
като на Бога списък наш с грехове.
перевод на болгарский
Марии Магдалены Костадиновой
Свидетельство о публикации №110093002293